ИЗПЪЛНЍТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до изпълнител и изпълнителка. Твърде много нашумя на времето пиесата „Любов“. Пиеса само с три действуващи лица, без външни сценични и изпълнителски ефекти. Ив. Димов, АИДЖ, 147.


Източник: Речник на българския език (онлайн)