ИЗПЪ̀НАТО. Нареч. от изпънат; изопнато. Зъмка радостно се втурна напред; завъртя се в големи кръгове пред нас, като държеше внимателно и изпънато муцуната си, сякаш се боеше да не я убоде из високата слама на стърнището. Ем. Станев, ЯГ, 26. На поста, до граничната застава, / посреща ни изпънато войник / и слънцето в триръбестия щик / на златни пламъци се отражава. Ламар, СГ, 84.