ИЗПЪ̀ПЛЮВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); изпъ̀пля, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Изпъплям. Една от тях – един старец, който носи на гърба си един млад момък – изпъплюва на свода като изваяна в мрамор група, поставена там, не можеш разбра как. К. Величков, ПССъч. III, 158–159.