ИЗПЪ̀ПЛЯМ, -яш, несв.; изпъ̀пля, -иш, мин. св. -их, св., непрех. 1. Като пъпля, с пъплене излизам, измъквам се отнякъде, обикн. от дупка, изпод земята и под., на повърхността. За да им е по-право и по-безопасно [на Желе и Никола], тий тръгнаха дебнешком край плета, що ги добре оправяше да изпъплят на желаемото си място. Ил. Блъсков, ИС, 71. Забележвате ли как лека-полека почнаха да изпъплят на повърхността консерваторите и наченаха, като охлюви, да си подават рогцата. Ал. Константинов, Съч., 17. Той с ураган желай да ги смете – / напразно: сякаш че изпъплят те / из кратери многобройни / и бързат пъргави и стройни. К. Христов, ЧД, 277. Обр. Скрита радост изпъпли по крайчеца на устните ѝ, но бързо се скри и една изкуствена болка засени лицето ѝ. Ст. Даскалов, МЧ, 109. Или слушаше да ти приказва / някой весел планински поток, / що изпъпля из горската пазва / и се вий като сребърен смок. Н. Марангозов, НПС, 117.
2. Като пъпля, с пъплене стигам на определено място или се появявам на определено място. Дор се мъчех да изпъпля на сухо, заглуши ме страшен гърмеж. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 67. На голия вододел изпъплиха изпод клоните на гората сенки, струпаха се. Истина, бяха пак жеравненци, но този път – много. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 628. Те бяха изпъплили сега на кормилото на обществените работи в града и се бяха въоръжили против всичко, което наумяваше за нашата деятелност. К. Величков, ПССъч. I, 18.
3. Като пъпля, с пъплене се движа бавно, трудно, обикн. нагоре. Бог да дава сила на тия жени! Коза не може да се изкачи, говедо би си строшило краката, а как изпъплят с товар на рамената? Ив. Вазов, Съч. XVII, 27. По тая скалиста стена не беше възможно никаква жива твар да се изкатери или изпъпли горе. Ив. Вазов, Съч. ХІІІ, 173. Когато все със крачка пресметлива / изпъпляш по-нагоре – / не си ли сам оная сянка сива, / затулила и слънце, и простори? Бл. Димитрова, Л, 285.