ИЗПЪ̀РВА нареч. Οстар. и диал. Изпърво; изпърве. Изпърва византийците с голямо пренебрежение гледаха на страшната титла на българския цар и народното духовенство. Т. Шишков, ИБН, 183. Райна изпърва като да беше готова да стане да върви подир Неда, ал’ изведнаж ся умисли и рече: – Не. Е. Мутева, РБЦ (превод), 71.