ИЗПЪ̀РВЕ нареч. Остар. и диал. Изпърво; изпърва. Римляните усвоили на победените народи всичко – изпърве пороците, а после и просвещението. Ч, СбПер. п Ι, 1875, бр. 12, 556. Самуил изпърве отхвърли искането и са мъчеше да отвърне евреите от туй им намерение. Н. Михайловски, ССИ (превод), 51.