ИЗПЪРДЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изпърдя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. изпърдя̀л, -а, -ο, мн. изпърдѐли, прич. мин. страд. изпърдя̀н, -а, -о, мн. изпърдѐни, св., прех. Грубо. За човек или животно – изпускам шумно газове от червата си през ануса.
ИЗПЪРДЯ̀ВАМ СЕ несв.; изпърдя̀ се св., непрех. Грубо. Освобождавам се от газове в червата, които шумно излизат през ануса. Они [овните] тъгая су се изступиле йедън аттуд, други отдовуд, па къга га друснули, а он сирома тике се изпърдел и беж да га неа. Нар. пес., СбНУ X, 156. Едно от децата се изпърдя шумно.
◊ Изпърдял си късмета. Грубо. Сам си провалил всичко, сам си изпуснал щастието.