ИЗПЪ̀РЖВАМ, -аш, несв.; изпъ̀ржа, -иш, мин. св. -их, св., прех. Чрез пържене приготвям нещо за ядене, някакво ястие. – Тотке, изчисти кокошката и добре я изпържи, че беят е много гладен. К. Петканов, ЗлЗ, 76. Хубаво беше наготвила и тя – не дип много, ала вкусно. Заклала бе кокошка, яйца бе изпържила като за зет, тутманик бе месила. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 250–251. – Добре дошли, добре дошли, моряци! – посрещат ни усмихнато те. – Хайде... трапезата е готова. Пък и ропотамска рибка сме ви изпържили... по мерак. П. Незнакомов, МА, 67. Домакинът на хотела изпържи кашкавал и покани гостите си да вечерят с него. Д. Димов, Т, 552. Мама си остана вкъщи при нас, понеже беше неделя. Тя опра и закърпи, изпържи ни мекици, окъпа Ленчето. В. Бончева, АП, 9. Изпържвам палачинки. Δ Изпържвам кюфтета. Δ Изпържвам картофи. изпържвам се, изпържа се страд. Приготвя се [стар фасул с месо] като стар фасул по американски, като в маслото се изпържва нарязаното на парчета месо и се прибавят и подправките. Н. Сотиров, СК, 330.
ИЗПЪ̀РЖВАМ СЕ несв., изпъ̀ржа се св., непрех. Разг. За човек – ставам много червен, изгорял, обикн. след като дълго време съм стоял на слънце или в много топло, горещо помещение. Днес стояхме целия ден на плажа и се изпържихме.