ИЗПЪ̀РПВАМ, -аш, несв.; изпъ̀рпам, -аш, св., непрех. Обикн. за птица – изведнъж издавам шум, подобен на „пър-пър“, като потрепвам с крилата си; изпърпорвам, изпърполявам, изпърхвам. Тя [птичката] се оглежда учудена, че не вижда непознатия другар и отведнъж, като ви забелязва под дървото, изпърпва с крила и отлита... Ем. Станев, ЯГ, 88. Апостол изговори тия думи тъй високо, че ято птички изплашено изпърпа от клоните на крушата и бързо полетя из въздуха. Д. Немиров, Б, 97. – Снощи слушам, кокошчиците ми нещо изкрякаха и изпърпаха. Г. Караславов, Избр. съч. II, 67. Една врана, заблудена от тревога или понесена от въздушната вълна, тупна в стаята и изпърпа в краката му. М. Грубешлиева, ПИУ, 290.