ИЗПЪРПОЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изпърполя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, св., непрех. Обикн. за птица – изведнъж издавам шум, подобен на „пър-пър“, като потрепвам с крилата си; изпърпорвам, изпърхвам, изпърпвам. Не виждаше нищо. Ни светлина трепваше някъде, ни куче пролайваше, ни птица изпърполяваше. В. Андреев, ПР, 99. Ненадейно из дълбочините на леса изграка някаква птица, после – друга, трета и след това цялото ято изпърполя тежко в нощта. Ст. Загорчинов, ДП, 30. От един храст изпърполя и излетя птица с къс придавен писък. З. Сребров, Избр. разк., 27. Размърдаха се ниските храсти и косовете, свряни под тях на хладина, уплашено изпърполяха. Ив. Венков, ХКН, 40.