ИЗПЪ̀РХВАМ, -аш, несв.; изпъ̀рхам, -аш, св., непрех. 1. Обикн. за птица – изведнъж издавам шум, подобен на „пър-пър“, като потрепвам с крилата си; изпърпвам, изпърполявам, изпърпорвам. Старата круша се събуди. В синкавия мрак на клоните изпърхаха две гургулици. И. Петров, МВ, 5. Прилепите, които кръжеха над буковата китка, изпърхаха над беседката, отлетяха в дрезгавината на вечерното небе. Цв. Ангелов, ЧД, 71. В близките храсти изпърхаха врабци, навярно разтревожени от сова или влечуго, и пак стихнаха. X. Русев, ПЗ, 249. Изведнъж над заснежената гора изпърхаха две птички с ръждивочервена перушина и се свряха в еловите клони. П. Бобев, ГЕ, 168. Куп врабчета, накацали по гредите, изпърхаха силно с криле и отлетяха. Николай потрепера. П. Проданов, С, 34. Обр. Той неусетно се загледа в жената, която идеше по шосето, и се изненада. Беше Маня. Сърцето му изпърха, той искаше да изтича насреща ѝ, но се опомни и забави крачките си. X. Русев, ПЗ, 240.
2. За животно, обикн. кон – изведнъж шумно изкарвам през ноздрите си вдишания въздух, като издавам особен звук. Само конят изпърха повторно в отговор на моето чукане и викане ханджийката. Ив. Вазов, Съч. XII, 82. Конят, като ме видя в мрака, изпърха ми приятелски. Ив. Вазов, Съч. ХІІ, 80. Бае Гетовият Кулчо се посепна, изпърха и отърси мократа си глава. М. Георгиев, Избр. разк., 160.
3. За човек – издавам подобен звук, като изкарвам вдишания въздух през носа си. След това надигна гарафата и водата шумно закълколи в гърлото му. Изпърха доволно и пусна шишето до черния кончов на ботуша си. М. Яворски, ХСП, 207.