ИЗПЪ̀СТРЯМ, -яш, несв.; изпъ̀стря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Правя нещо да стане пъстро, шарено; изшарвам, нашарвам. Есента беше изпъстрила още неопадалата шума с най-разнообразни бои. Й. Йовков, Разк. II, 110. Разноцветни, ярки престилки изпъстриха улиците и се запътиха към сладкия кладенец. К. Петканов, СВ, 65. Във варосаната стая през двата големи, сводести прозореца нахлуваше на големи снопове светлината на месечината и като изпъстряше буковия под и стената над леглото, сипеше вътре жълтеникави капчици и петна. Ем. Станев, ЯГ, 108. Цветан дръпна черкезкия нож от пояса си и го заби в гърдите на Зюмбюла. Черни петна кръв изпъстриха всичко наоколо. Ив. Карановски, Разк. I, 50. Флората в сухите райони през по-голямата част от годината е почти сивееща и не притежава оня свеж вид, който изпъстря океанските тропически острови. Н. Боев, Г, 38.

2. Прен. Покривам с нещо написано; изписвам, изшарвам, нашарвам. Ако някой беше ми казал тогава, че ще настанат дни, когато ще изпъстрям всяка страница на тази тетрадка с името на Еленасчел го бих за луд! Г. Райчев, Избр. съч. I, 34. Един български критик изпъстри полетата на тоя подлистник с подигравателни междуметия и забележки. К. Константинов, ППГ, 155–156.

3. Прен. Употребявам, използвам някои особени, характерни изрази, думи в писмен текст или устна реч, обикн. с цел да разнообразя, да освежа изложението. Той изпъстряше речта си с цитати и вземаше тона на пророк. Й. Йовков, ПК, 164. Неведнъж е споделял недоволството си и от някои други по-млади писатели, които пишеха като Райнов или които изпъстряха речта си с причудливи сравнения, метафори. СбАСЕП, 457. Четеше, сверяваше и не можеше да се освободи от приятната възбуда на хубавите чужди мисли. Така се явяваха цитатите, които изпъстрят всичките му статии за чужди поети, писатели, театрални дейци. Н. Лилиев, Съч. III, 429. изпъстрям се, изпъстря се страд.

ИЗПЪ̀СТРЯМ СЕ, несв.; изпъ̀стря се св., непрех. Обикн. за някаква площ, повърхност – покривам се, изпълвам се с различни по цвят неща. Заснежените поляни край селото се изпъстриха с жълти и черни петна. Й. Йовков, Ж 1945, 64. Блокът се изпъстри с глухарчета, лютичета, великденчета и теменужки. П. Бобев, ГЕ, 104–105. Неделен ден, когато вратите на Крепостта се отваряха широко и Кале мегдан се изпъстряше с черно-червени униформи, Левски се отбиваше да се види с брат си Христо. Ст. Дичев, ЗС I, 556.


Източник: Речник на българския език (онлайн)