ИЗПЪ̀ЧЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изпъча като прил. 1. Обикн. за гърди, корем и под. – който е издаден напред. Той [Ванков] стоеше насреща с изпъчени гърди, взел набързо в ръка револвера си в кожен кобур с широк ремък. Д. Талев, И, 390–391. Бледното сияние на ламбицата играеше по бялата ѝ изпъчена гушка. Ив. Вазов, Съч. XXII, 21. В околийския град той [секретар-бирникът] дохожда наконтен; на изпъчения корем се червеней дебел ланец от мед. М. Кремен, СС, 143.
2. Прен. За човек – който е заел поза с издадени напред гърди, обикн. като израз на повишено самочувствие или предизвикателство, закана и под. Наравно с него ходи, / под мишца гайда сврял, оръфаний гайдар, – / по него тътри се изпъчен тъпанар / и буха тъпана, що му е сила мъжка. Π. Π. Славейков, Събр. съч. ІІІ, 89.