ИЗПЪ̀ЧЕНО. Нареч. от изпъчен. Двете жени били и двете навременни и да раждат наскоро, но другарката на майка ми белким по-навременна била, за което и вървяла някак по-изпъчено. Π. Ρ. Славейков, Избр. пр II, 25.
