ИЗПЪ̀ЧЕНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от изпъчен. Ново като че имаше и в осанката на Мито, седнал сега гордо на кормилото, усмихнат и дори малко наперен. Съперничеше му по изпъченост само Пенчо. П. Велков, СДН, 278.
