ИЗПЪ̀ШКВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изпъшквам (в 1 знач.); изохкване. Цонка хълцаше истерически, с остри изпъшквания и задушени поимания. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 138. С едва чуто изпъшкване Вулгарис стана прав и се заразхожда по синия килим на кабинета. Ст. Дичев, ЗС I, 282. Езиците гърмяха, гърлата бяха дрезгави, слушаха се и тежки изпъшквания. А. Страшимиров, Съч. V, 257. Обр. С пухтене и цял в облаци дим влакът спря на перона. Още едно изпъшкване на локомотива, още един димен облак и за миг настана пълна неподвижност и тишина. Ст. Дичев, ЗС I, 365.