ИЗПЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изпѐя, -ѐеш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. изпя̀л, -а, -о, мн. изпѐли, прич. мин. страд. изпя̀н, -а, -о, мн. изпѐни и изпя̀т, -а, -о, мн. изпѐти, св., прех. 1. Пея нещо до самия му край. Тая вечер той накара децата му да изпеят нещо. Ив. Вазов, Съч. VIII, 14. Тя сякаш се сепна от своя унес и се обърна към класа: – Деца, за днес стига толкова. Искате ли да изпеем една песен? Д. Спространов, С, 25. Деца изпяват проточено [от молитвата]: – А... и... Т. Влайков, Пр I, 148. О! Какви звуци! Сякаш някой нареждаше тия звуци в душата ми и аз ги изпявах със своето тънко ясно гласче. Д. Немиров, КБМ, кн. 2, 4. Като изпяха още една песен, Рачето и Яцо се умълчаха, килнаха се на една страна и задрямаха. И. Петров, НЛ, 259. Обр. Дълго аз стоях и слушах, там под сянката унесен, / и това, що чух, изпях го в тази моя тъжна песен. Π. Π. Славейков, ЕП, 1907, 124.
2. Прен. Разг. Казвам или прочитам нещо бързо, напевно, уверено, без да се запъвам. След това се облегна на първия чин на средната редица и си изпя урока на един дъх. Ст. Христозова, ДТСВ, 8. – Добре дошли! Добре дошли! – изпя баба с един глас, който пазеше само за гости. Ст. Христозова, ДТСВ, 74. Сяда Сава. Учи сам. / .. / И след два-три часа вече, / .. / може той да ви изпее / без да мънка, без да мига / целия урок по книга. М. Лъкатник, ВП, 47.
3. Диал. За петел – пропявам изведнъж. Изпяха някъде петли. Ив. Вазов, Съч. XIV, 49. Навън изпяха втори петли. Ив. Вазов, Съч. VII, 62. изпявам се, изпея се страд. Ней ѝ се чинеше, че току-що се е фанала; а пък то две песни вече се изпяха, откак тя беше заиграла до Ненка. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 48.
◊ Изпявам си / изпея си <вече> песента. Разг. 1. Изживявам си вече живота, близко съм до своя край. Какво пък, казваше си Калудов, може и да сме си изпели песента, ако трябва да отстъпим на младите – ще отстъпим. К. Колев, М, 57. 2. Не мога повече да бъда употребяван, развален съм, изхабен съм, негоден съм. Младият момък беше Иванчо. Той спря пред воденицата заедно с тримата по-възрастни хора и каза: – Ето тука. Тая воденичка си изпя вече песента, но на мястото ѝ можем да изградим чудна електрическа юзина. Елин Пелин, ПР, 51. 3. Нямам вече влияние, положение, власт, нямам изгледи за нещо хубаво. – От лонджата пък нямам намерение нищо да очаквам. Изпяла си е тя вече песента. Ст. Чилингиров, ХНН, 165. Един ден професор Рогев щеше да бъде човекът, комуто може да се разчита, него трябва да подкрепят, а не Абрашев, който си е изпял песента. Ем. Станев, ИК I и II, 274. Изпявам си / изпея си урока. Разг. Неодобр. Съобщавам, изговарям нещо, внушено ми от друг и което ми е поръчано да кажа. – Говори ви отговорничката Чишликова, действувайте! – изпява си урока тази Чишликова и се заклатушква надолу по стълбището като юрдечка. Тарас, ТМ, 23. Изпял ми е петела. Разг. Положението ми е безнадеждно, ще умра, няма да се спася. Орешки отново поостана. Главата му тежеше. – А пък ние си помислихме, другарю комисар, че ти е изпял петелът? – обади се едно русичко момче с офицерска фуражка. П. Вежинов, НС, 219– 220. Песента ми е изпята; моята <песен> е изпята. Разг. 1. Изживял съм вече живота си, близко съм до своя край. Той вярваше в думите на доктора, че след два-три дни ще стане, съзнаваше, че песента му не е изпята, че му предстояха важни и съдбоносни неща. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 402. Той започна да сяква огън и сам се раздумваше: – Тъй амчи. То всичкото е за тях [децата] – и електриката, и текезесето... Тях да гледаме. Тя, нашта, е вече изпята. Ст. Марков, ДБ, 501. – Тате, за какво така дълбоко си се замислил? – Какво има аз да мисля? Нека твоят мъж да мисли. Сега той е бащата и господарят, а пък мойта песен е вече изпята! К. Петканов, ДЧ, 54. 2. Нямам вече влияние, положение, власт, нямам изгледи за нещо хубаво. – Нашата песен е изпята завинаги – каза мрачно запасният полковник Совчев. Г. Стаматов, Разк. I, 105. – Всеки знае, че вие [Барутчиев] сте довереник на Коен. Впрочем песента на Коен в Немския папиросен концерн е вече изпята и главната заслуга за това се дължи на вас. Д. Димов, Т, 125.