ИЗРАБÒТВАМ, -аш, несв.; израбòтя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Свършвам докрай определена работа. Долу, в двете стаички Апостоловица и Кондовица, скопчили тела ο становете, денонощно работеха. Те изработваха чуждата работа и я предаваха на караманлиите и така припечелваха пари за зимнина. Д. Немиров, Б, 215. Изработих поръчката по-бързо от предвиденото. Δ Изработих това, което ми бяха възложили.
2. Произвеждам, направям нещо с работа, труд, умение. После изработваше някакви детски играчки и по-богат от това не стана. Д. Калфов, Избр. разк., 298. Орозов е един беден самоук, който от правение на врачански бастони и табакери е достигнал да построи една фабрика, в която днес той изработва най-елегантни кабриолети и фаетони. Ал. Константинов, Съч., 222. Всеки майстор притежава по 4 – 5 стана и изработва дневно по 2 топа платно. Ив. Унджиев, ВЛ, 22. В Турция изработват твърде малко коприна, а и тя е лошаво вапсана и лошаво изтъкана. С, 1872, бр. 42, 335.
3. Чрез работа, труд променям, изменям нещо, обикн. суровина, материал, като го превръщам в готов продукт за употреба или за по-нататъшна обработка; обработвам, преработвам. Ще земе от гайтанджие йолма, изработи я на прежда, занесе им я в петък и с парите, дето ще ѝ ги дадат, ще си купи от пазара едно-друго за вкъщи. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 183. Полезен е и щавачът, който изработва суровите кожи. Й. Груев, КН 3 (превод), 24. В протоплазмата се намират яркозелени извити ленти, в които се съдържа хлорофил. Благодарение на това спираловидният жабуняк изработва от въглеродния двуокис и водата под действието на светлината органическото вещество скорбяла. Бтн V и VI кл (превод), 165.
4. Съставям, подреждам, създавам, измислям нещо. Директорът слезе от масата. Около нея седнаха трима прислужници на властта и започнаха да изработват списъка за налога. К. Ламбрев, СП, 75. Поставяйки си [Френската академия] отначало ограничената задача да се грижи за чистотата на книжовния език и да изработи пълен речник на френския език, тя бива постепенно разширена с клонове за положителните и обществено-историческите науки. М. Арнаудов, БКД, 5–6. В началото на 1867 г. Добродетелната дружина изработва „Програма на политически отношения на сърбо-българите“. Ив. Унджиев, ВЛ, 84. Метранпажът ми съобщи, че днес изработвали искания осемчасов работен ден, вентилатори, заплати... и разни други съсипии... Г. Караславов, Избр. съч. II, 308.
5. Обработвам земя, за да произвеждам селскостопанска продукция. Стринини Илчовичини малко нещо садеха и сееха. И полека-лека сами си го изработваха – за копан било или за жътва. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 256. Случва се, натъркалят се дини като калдъръм, една до друга. А понякога, както и да си го торил и изработил, не ражда – говореха Петкан и Стоян. М. Яворски, ХП, 34–35.
6. Придобивам, спечелвам нещо, обикн. пари с работа, труд; изкарвам, припечелвам, печеля, получавам. Те се отбиха тук уж за седмица, докато изработят пари за завръщане. В. Мутафчиева, ИКМ, 65. На сутринта по екипажа премина като тревога в птиче ято новината, че капитан Столетов присвоявал парите от надниците, които моряците изработваха по ремонта. Д. Добревски, БКН, 123. Та колкото и да се трудеше, се не можеше сега да изработи и изкара това, което изработваше напреди. Т. Влайков, Съч. II, 140. Богатствата не остават в ръцете на тия, които ги изработват, а отиват в ръцете на една шепа готовановци, които нищо друго не вършат, освен да мислят как по-майсторски да събличат работното население. Г. Кирков, Избр. пр I, 47. Дорде ти не изработиш един грош, то не можеш да си купиш книга. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 89–90. Работник харчи за храна 1/3 от това, което изработва през годината, 1/8 за дрехи и жилище, 1/10 за други разноски и економисва 318 лева. Колко добива всичко на година? К. Кърджиев, А, 11З. // В съчет. с хляб, прехрана и под. Изкарвам, печеля достатъчно, за да мога да живея. Това бяха деца от народа, отраснали по пет-шест в една стая с родителите си – работници, деца на полето, оставили нивата и добитъка и дошли с надеждата да изработят по-леко хляба си в града. М. Грубешлиева, ПИУ, 66. – Аз искам да си изработя хляба, гдето ще го ям... Ц. Гинчев, ГК, 335–336. Сиромасите си имат работа и стараят са с кървав пот и с тежки мъки да изработят една пита хляб. Л. Каравелов, Съч. II, 73. // Чрез работа, труд изплащам някакъв заем, дълг; отработвам. Изработих си борча честно – цяла година работих в градината на съседите си и така им се отплатих.
7. Прен. Създавам у някого нравствени и волеви качества. Продължителният нелегален живот бе изработил такива навици у него, че той изглеждаше понякога не както всички обикновени хора. К. Калчев, ЖП, 212. Без да правим паралел между Дантон и Левски, ще повторим, че напорът на вековно потиснатите селски маси изработи от Левски величайшия революционер до Освобождението. Г. Бакалов, Избр. пр, 173.
8. Остар. Уреждам, устройвам, нагласявам за някого някаква работа, обикн. служба, положение и под. – Ах, боже, аз съм за министерка, а водя такъв голак! Три пъти му изработвам служба и три пъти я губи с глупостта си. Ив. Вазов, Съч. XIX, 29. Още като дойде тука той получи известие от Пловдив, че влиятелни приятели му били изработили важна длъжност там. Ив. Вазов, Съч. XXV, 16. Той изработи в Шумен да го направят агентин на касата тук. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 76. Рашид бей потопи воденицата на хаджи Илия хаджи Цонев и беят пак изработи да заточат хаджи Илия в Галипол. Ц. Гинчев, ГК, 36.
9. Остар. и диал. Чрез работа, труд изхабявам, износвам нещо, обикн. уред, инструмент, дреха и под.
10. Диал. Измамвам, излъгвам (Н. Геров, РБЯ). Той го изработи така, дето много време ще го помни. Н. Геров, РБЯ II, 294. изработвам се, изработя се страд. Цялото облекло на планинците, като се почнеше от опинците, та се стигнеше до калпаците, се изработваше собственоръчно. П. Здравков, НД, 160. Заводите са наистина огромни: в тях работят хиляди работници и в месеца се изработват над един милион метра памучни тъкани. Н. Фурнаджиев, МП, 98. Инстинктите се изработват чрез естествен отбор в резултат на натрупването в редица предходни поколения на ония белези и качества, които животните от даден вид са придобивали под влияние на въздействията на средата. Псих. X кл, 13.
ИЗРАБÒТВАМ СЕ несв.; израбòтя се св., непрех. Остар. и диал. За уред, инструмент, дреха и под. – изхабявам се, износвам се. Обр. Всичките части на нашето тяло полека-лека са изхабяват – изработват, то по тази причина трябва постоянно да са подновяват. Това постоянно подновявание става в тялото ни само с помощта на кръвта. Лет., 1876, 100.