ИЗРАБÒТЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изработя като прил. 1. Който е направен, произведен чрез работа, труд. Той имал хубава изработена тояга, издълбана вътре като шешене, в което туря кървавото писмо. З. Стоянов, ЗБВ II, 26. На края на срока не иска да му се представят изработените предмети, а си поставя бележка така, по памет. Чудомир, Избр. пр, 202. Майсторите от еснафа влизаха в дюгена и дълго пулеха очи върху изработените пантофи, като ги оглеждаха от всички страни. Д. Немиров, Б, 78.
2. За суровина, продукт и под. – който е променен, изменен чрез работа, за да се използва или служи за по-нататъшно производство; обработен. В тоя богат търговски и индустриален град [Скопие] са живели мнозина дубровнишки търговци, които са купували там земя, насаждали са лозя и са търгували с вино, вълна и изработени кожи. Б. Пенев, НБВ, 17–18. И промени тя дотогавашния ред: не зима вече чужда йолма да преде, ами сама ще си купи в петък на пазара йолма от вълнарете, ще я изпреде през неделята и другия пазар изработената прежда ще продаде на гайтанджиете. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 184.
3. Който е създаден, съставен. Изработеният проектозакон ще бъде обсъден в Народното събрание.
4. За пари, средства и под. – който е получен, изкаран с труд; спечелен, припечелен. През целия работен сезон те [строителите] живееха отделени от семействата си и завързваха в кесиите си всеки изработен грош. Сл. Трънски, Н, 22.
5. За някакво качество на личност, характер, за навик, поведение и под. – който е придобит, създаден съзнателно с усилие или работа над себе си. Дегустаторът трябва да има изработен вкус и да познава основно продукта. Н. Димов и др., ТМ, 164. Ръцете му работеха бързо и ловко, с привични, изработени движения, на които не липсваше дори красота. П. Вежинов, НС, 258. Слизайки на площадката с грижливо изработена походка, те [манекените] се обръщат към зрителите ту с лице, ту настрани, ту гърбом. ВН, 1958, бр. 2081, 4.
6. Като същ. изработеното ср. а) Предмет, продукт, нещо, което е създадено с работа, труд. Той ходеше между чиновете, навеждаше се да види и да поправи изработеното, а после слагаше ръка на раменете ни. Сп. Кралевски, ВО, 128. б) Пари, средства и под., придобити, спечелени с работа, труд. Той [Казака] беше същински стопанин, всичко минаваше през неговия ум, по неговата команда, под неговата ръка... Деяна само се надуваше и разполагаше с изработеното. Г. Караславов, СИ, 126.