ИЗРА̀ДВАМ, -аш, несв., прех. Разг. Правя така, че някой да се зарадва силно. Тежко ѝ беше на Рамзина. Не я израдва и подаръкът на Садет, който ѝ даде тая сутрин. Б. Несторов, АР, 127.
ИЗРА̀ДВАМ СЕ несв., непрех. Изведнъж силно се зарадвам от нещо. Домакинът влезе вкъщи да поздрави неканените си гости с добре дошли – израдва им се като на свои люде. Д. Спространов, ОП, 56. – Да беше само братчето ми видяло това, да му се израдва. Бях му обещал... Вл. Полянов, БВП, 13. По дърветата нависваха огромни гроздове от птици: розови и бели какаду, зелени вълнисти папагалчета, пъстри нимфи, бухлати папагали. – Хубав дивеч! – се бе израдвал някой. П. Бобов, ОН, 36. „Господи, нима чу мъката ми? – боеше се да се израдва. – Нима най-сетне словото ми стигна до някого и го поведе в моя път?“ В. Мутафчиева, ЛСВ I, 657. След като вкараха решителния гол, те някак твърде много се израдваха, помислиха си, че работата е опечена. П. Вежинов, ДМ, 56.