ИЗРАЖА̀ВАМ, -аш, несв.; изражà, изразѝш, мин. св. изразѝх, св., прех. Остар. и диал. Изразявам. На конец, признаваме го, че колкото и да ся силим, нашето перо весма слабо ще ви изражи чувствованията, които е произвел в нас негова патриотизъм. Π. Ρ. Славейков, ГУ, 55. Песента, според Дамянча, изражавала сърдечната любов на графа към графинята. Ив. Вазов, Съч. XXII, 108. Без да остави депутатите да ся съберат и да изражат чувствата си, той [Карл X] издаде три заповеди, чрез които изяви, че не приема тези представители и свиква народа да избере други представители. Лет., 1872, 191. Преди няколко време ний изражихме намерение да развием мислите си върху панславизма и неговите прочути опасности. Тур., СбПер. п II, 127. Едно число, което изражава метри, се чете и писва както всяко десетично число. К. Кърджиев, А, 133. изражавам се, изража се страд.

ИЗРАЖА̀ВАМ СЕ несв.; изражà се св., непрех. Остар. и диал. Изразявам се. Мунчо завъртя глава още по-страшно, с широко изпулени очи, дето се изражаваше тъп страх. Ив. Вазов, Съч. ХХІІ, 46. Младата хубавица при тези Стоянкини думи въздъхна и хвърли към нея един поглед, в когото ся изражаваше нежност и благодарност. В. Друмев, НФ, 97–98.


Източник: Речник на българския език (онлайн)