ЍЗРАЗ, мн. -и, след числ. -а, м. 1. Съчетание от думи, които изразяват определена мисъл; фраза, изречение. Аликс си повтаряше един израз, който бе чувала от възрастните: „Работата отива на добро“. Д. Димов, Т, 489. Той [Вазов] използува в най-голяма мяра богатството на българския език – използува смислово богати, звучни и стройни по форма изрази от народната реч. Г. Цанев, СИБЛ, 204. Той ги [правилата] беше запомнил добре, защото Цолов умееше да ги облича в точни изрази, стегнати и кратки, като поговорки. Й. Йовков, Разк. I, 185. Странно, но факт – както се казва в шаблонния израз, с който сме свикнали да подчертаваме необикновените случайности. Т. Генов, ДОД, 28. Речта му изглеждаше умна, промесена бе с високи думи и с книжни, канцеларски изрази. Т. Влайков, Съч. III, 81. Елиптичните изрази са често явление в народните пословици. Л. Андрейчин и др., БГ, 231. Вестникарски израз. Вулгарен израз. Неприличен израз. Груб израз. // В съчет. с предл. пο, като вмет. дума. Според думите на някого. За Цариград, дето, по израза на един наш вестник от това време, „има по един юрнек от всичките народи“, друг вестник говори, че наблюдателите се поразяват от липсата на българско население в столицата. Т. Жечев, БВ, 7–8. Това бе достатъчно, за да прогърми и потрещи бригадирът Голям Крушко срещу сина си, който, по негов израз, все си пъхал гагата, гдето не му е работа. Б. Обретенов, С, 189.
2. Със съгл. или несъгл. опред. Външна проява, изява на определено психическо състояние или на качества, присъщи на характера, върху лицето на човека; изражение. Бай Нончо има весело лице, а меката му двойна брадичка усилва още повече добродушния му израз. А. Гуляшки, СВ, 20. Значи, те [полицаите] го лъжат, те не са хванали никого. – Е, тогава... Работата е лесна – махна с ръка Божин Апостолов с явен израз на облекчение. Д. Ангелов, ЖС, 165. Лицето на сестра му имаше загрижен и скръбен израз. Ем. Станев, ИК I и II, 38. Златан леко повдигна глава и изведнъж доби напрегнат и съсредоточен израз. За момент той като че ли забрави всички в стаята, превърна се целият на слух. П. Вежинов, ВР, 63. Изразът на досада, който преди малко бе сковал лицето на Найдена, още не можеше да се заличи. В. Геновска, СГ, 344–345. Той прочете още няколко стиха. Гласът му се повиши, стана звънлив и ясен; нежното му лице придоби възторжен, поетичен израз. Ст. Дичев, ЗС II, 460. Тати изложи на мама всичко, което е премислил мълчаливо, като го предаде по същия ред и със същите изрази на лицето, които така дълго ме бяха забавлявали. Ст. Чилингиров, ХНН, 145. // Отражение на настроение, чувство, душевно състояние в погледа, в очите; изражение. От някое време Султана се бе променила и сякаш сега забеляза той, че се бе променило лицето ѝ, изразът на очите ѝ, цялата ѝ снага. Д. Талев, ЖС, 92. Очите на Орце леко се присвиха, за миг ги озари тъмен блясък и угасна. Сетне отново придобиха обикновения си спокоен, замислен израз. Д. Спространов, С, 39. Той [непознатият] поздрави тихо и веднага наведе глава. Макс не можа да улови израза на очите му. Д. Димов, Т, 228. В процеса на всекидневното общуване придобиват първостепенно значение жестовете, особено изразът на очите и интонацията на гласа. Псих. X кл, 68. Обр. С предл. като. Росинка беше свела ниско глава. Лека бръчка се откройваше между красиво извитите ѝ вежди, което той изтълкува като израз на недоволство, и това отново го смути. Д. Ангелов, ЖС, 243. Той [Димитър Ангелов] сполучливо е изобразил своя герой като израз на физическата сила на народа. С, 1955, кн. 2, 177.
3. С несъгл. опред. Външна проява на мисли, чувства, настроения, намерения и под. чрез думи, дела, действия и др. Евстати обичаше да ходи в спретнат и чист костюм не от суетност и не заради хората, между които се движеше. Външният порядък у него беше израз на строга вътрешна организация. А. Гуляшки, МТС, 81. Догматизмът е по-скоро израз на страхливост и умствена немощ, отколкото на сила. Д. Димов, Т, 236. Песните, в които някога Вазов зовеше към честен труд, са израз на неговата почит към творческата сила на народа. Г. Цанев, СИБЛ, 41. Тя се разтревожи, поплака си малко, но не даде израз на безпокойствата си – твърде леко беше нейното нещастие в сравнение с хорското. К. Петканов, МЗК, 106. Известно е, че у него [Яворов] чувството достига най-високо напрежение и намира израз главно в хиперболични образи и повторения. Г. Цанев, С, 1954, кн. 12, 145.
4. Матем. Съчетание от цифри, от букви или от други знаци, което изразява определена математическа зависимост; формула. Два израза, съдържащи радикали, изваждаме, като към първия израз прибавим противоположния израз на втория. Алг. IX кл, 26. – Ще трябва да приемеш наготово и на вяра, че дължината на окръжността се изразява чрез израза 2 πr. Г. Томалевски, АН, 75. Алгебричен израз. Изрази за логаритмуване. Израз, удобен за логаритмуване. Числен израз.
5. Спец. Съчетание от определени знаци, което символично изразява определена зависимост, закономерност; формула. Буквените изрази, с които се означават елементите, се наричат химични знаци, а тези, с които се означават съединенията, се наричат химични формули. Хим. VII кл, 1950, 24.