ИЗРАЗЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Книж. Лице, което изразява някакви интереси, идеи, мисли, чувства, настроения. Ярки изразители на просветното възраждане на родния си град, двамата създатели на взаимното училище в Карлово горят от неутолима жажда за знания. Ив. Унджиев, ВЛ, 26. Ботев публицистът ни учи, че няма и не може да има събитие от живота на народа, на което творецът да не стане верен и вдъхновен изразител. В. Йосифов, Избр. тв I, 32. Тодор Г. Влайков е от ония наши писатели на 90-те години през миналия век, които бяха най-здравите изразители на народническото движение в литературата ни през него време. СбЦГМГ, 391.