ИЗРАЗЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. За лице, физиономия – който ясно, подчертано показва някакви характерни душевни качества, обикн. положителни. До Братанова на миндера стоеше гостът и приятелят му Панчев, човек на средна възраст, с физиономия тиха, изразителна. Ив. Вазов, Съч. IX, 49. Пламъкът на огъня осветява живите ѝ очи и усмихнатото ѝ лице; то е малко позавяхнало, ала инак е изразително и все още запазва следи от някогашна хубост. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 10. Пред мене беше само той – прав и пъргав старец с бозави потури и ушанка, с побеляла бръсната брада и живо, мършаво, но изразително лице. Н. Хайтов, ШГ, 239. Не за пръв път виждах това одухотворено, изразително лице с тези умни очи, в които прозираше нескрито дръзко присмехулство. П. Бобев, К, 70. – Не, аз искам тебе да нарисувам. Лицето ти е много изразително. Събрало е цялата неволя на селото. К. Калчев, ПИЖ, 168. // За очи, поглед – който изразява ум, интелигентност, благородство и под. Съседът му беше рус момък със сиви, изразителни очи. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 6. Първо – жената беше южен тип, изключително хубава: стройна, с черна, къдрава коса и дълбоки, невероятно изразителни, тъжни очи. Др. Асенов, СВ, 20. С Нона не е тъй. Колкото я гледам, по-хубава, по-жива, по-очарователна изглежда. Как се менят очите ѝ и колко е изразителен погледът ѝ – в очите ѝ се чете вече туй, което мисли. Й. Йовков, ЧКГ, 249. Силната му здрава фигура с острите изразителни мъжки очи привличаше погледите на всяка жена. Д. Немиров, Др, 20. // За жест, гримаса, поглед и под. – който изразява, показва някакво чувство, настроение, желание и др. Иванов направи на Хрисантова една кисела гримаса, доста изразителна. Ив. Вазов, Съч. VI, 194. Той каза „добро утро“ и като сви устата си, направи една такава изразителна гримаса, че чичо Кола веднага разбра, че Доне е каталясал за тютюн. Елин Пелин, Съч. II, 102. Погледите ни трябва да са били много изразителни, защото бабичката ни попита съчувствено: – Искате ли хлебец? Г. Белев, ПЕМ, 116. До външната врата беше спряла Елка. Тя погледна магнетофона на Кирил и каза огорчено: – Ех, вие, кукуриговци! Кирил отмина, без да отговори, а Борислав направи изразителна гримаса по адрес на Елка. Л. Галина, Л, 47.
2. За език – който добре изразява идеите, образите, художествения замисъл на литературното произведение; образен. Хорът замлъкваше на свой ред и след него почваше музиката, и в нейните звукове по-широко и по-силно трептеше това могъщо и непонятно чувство, за което думите на самата песен бяха малко и не достатъчно изразителни. Й. Йовков, Разк. ІІІ, 80. „Българският език – казваше Николай Райнов – е един от най-изразителните, един от най-дълбоките езици, на които е писано когато и да било.“ Н. Лилиев, Съч. ІІІ, 60. Цял човешки живот – и то какъв! – е очертан само в някакви си шест куплета, с такъв кратък и изразителен език, с какъвто съвсем малко неща има написани на български. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 259. Въздействието на разказите е голямо и поради това, че те са написани на хубав, чист и изразителен език. Всеки от героите има свой специфичен говор, своя индивидуална реч. С, 1952, кн. 11, 191. Разш. За произведение на музикалното, изобразителното и други изкуства. Народната песен, излязла направо от сърцето на народа, е проста и мила, изразителна и предметна. Г. Караславов, ПМ, 44. Ярката и изразителна по своята мелодичност музика на Хачатурян е сполучливо въведение към трагическата завръзка на Лермонтовия „Маскарад“. Т, 1954, кн. 1, 51.
◊ Изразително четене. 1. Четене на глас на литературно произведение, като се спазват правилният литературен изговор, интонация, логическо ударение, за да се постигне максимално идейно и емоционално въздействие върху слушателите; художествено четене. Обичта му към Некрасова се е дължала на впечатлението от извънредно изразителното четене на другаря му г. Каназирски. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 126. 2. Това четене като учебен предмет. Час по изразително четене.