ИЗРАЗЍТЕЛКА ж. Книж. Жена, която изразява някакви интереси, идеи, мисли, чувства, настроения. Тя е строг и сериозен човек, който знае какво иска и как да го постигне. Тя [Лизистрата] е тип на добре възпитана атинянка, изразителка и същевременно отлична познавачка на нейната душа и женската природа. Г. Михайлов, Т, 1955, кн. 11, 13. Партията трябва да се върне към работничеството; тя трябва да стане пак негова изразителка и представителка. Р. Аврамов, Борба, 1919, кн. 1, 11. Преди да стигне пълен разцвет, да стане изразителка на националния дух, всяка една от новите европейски литератури е прекарала епохи на недъгавост, на духовна немощ. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VII, 73.