ИЗРАЗЍТЕЛНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от изразителен; изразност. Това напрегнато съществувание удвояваше изтеклите от тогава месеци, то беше дало на физиономията му печат на ранна сериозност и подчертало мъжествената му изразителност. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 66. Близкото негово докосване като да съживи още повече болната душа на Петранка, черните ѝ изгаснали очи като да се оживиха и забляскаха посред бялото ѝ лице с една особна изразителност. Ц. Церковски, Съч. ІІІ, 100. – Драги ученици, вие имате в класа си бъдещия писател, който е надарен с тънка и дълбока наблюдателност и език с жива изразителност. СбАСЕП, 296. В художественото творчество изразителността на словото е най-важно и основно качество – съществено и задължително. Н. Лилиев, Съч. ІІІ, 305.