ИЗРАЗКЪ̀СВАМ, -аш, несв.; изразкъ̀сам, -аш, св., прех. Разг. Разкъсвам много неща или всичко, мнозина или всички или нещо на много места, изцяло; изпоразкъсвам. изразкъсвам се, изразкъсам се страд. и взаим. – Ще се изразкъсат един други, от омраза живота си не могат да видят! Ив. Вазов, Съч. XII, 60.
ИЗРАЗКЪ̀СВАМ СЕ несв.; изразкъ̀сам се св., непрех. Разг. Разкъсвам се много или изцяло; изпоразкъсвам се. Облаците се израскъсаха. Мрежата се израскъса.