ЍЗРАЗНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от изразен; изразителност. После стана и си отиде, както беше дошъл: безстрастен, мълчалив, без да пророни нито думица повече. Никаква изразност на лицето, никаква живост в погледа! Сякаш не беше жив човек, а отдалеко управляван автомат. Д. Ангелов, ЖС, 458–459. „Нима не е важно за актьора да си изработи в последна подробност и лицевата изразност на героя си?“ Ст. Грудев, АБ, 149. Най-голямата неразривна връзка, която прави Йовков народен писател, това е неговият чародеен език. Това е езикът на разораните угари, отзвънял в душата на големия български художник и добил небивала хубост и изразност. Г. Константинов, ПР, 206–207. Над езика на драмата [„Силата на мрака“] Толстой е работил много упорито, стремил се е към максимална изразност и близост до живата народна реч. Н. Лилиев, Съч. III, 191–192. Музикална изразност.