ИЗРАЗТРЀБВАМ, -аш, несв.; изразтрѐбя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Разтребвам много, всичко или нещо навсякъде, напълно; изпоразтребвам. Изразтребих стаите.  След сватбата останаха няколко близки жени и изразтребиха и измиха всичко. изразтребвам се, изразтребя се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)