ИЗРАЗЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; изразя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Предавам с думи свои мисли, чувства, впечатления, намерения и под.; изказвам, изричам. В далечината дънерите се губеха в тъмнина. Тя потръпна от едно неопределено чувство на безпокойство. – Хубаво, но страшно – изрази Росинка мисълта си с неволен шепот. Д. Ангелов, ЖС, 208. И за това той [Раковски] продължаваше да го гледа [младежа] с умиление и топлота и не намираше други думи да изрази споходилата го слабост, освен това размекнато, неприсъщо нему: „Минало, минало време, драги мой“. Ст. Дичев, ЗС I, 219. – Добре е да не изразявате мненията си високо по тия деликатни въпроси – благоразумно добави Прайбиш. Д. Димов, Т, 212. – При това положение мисля, че ще изразя общото мнение, като кажа, че маската, с която се представи др. началник Спиро С. Киров, е извънредно оригинална и заслужава оценка отличен. П. Незнакомов, СМ, 55. Душко се зарадва от постъпката на Донка. Искаше му се да ѝ благодари заради Морозов, но се въздържаше да изрази открито чувствата си. К. Ламбрев, СП, 19. // Писмено, в писмо, вестник или в друг писмен текст изказвам своя мисъл, чувство и под. Онзи ден ти телеграфирах да те поздравя с 80-годишнината, но с една кратка телеграма мога ли аз да изразя чувствата, които вълнуват душата ми. Ал. Константинов, Съч., 63.
2. Чрез жестове, мимика, държание и под. показвам, изявявам някакво свое чувство, впечатление, настроение или друго душевно състояние. Те сравняваха своята скромна шопска носия с пищната тракийска и с цъкане изразяваха своето възхищение. Д. Кисьов, Щ, 158. Лявата си ръка тя притисна до гърдите си, а дясната протегна напред. Нямаше сили да говори, а всичко, което чувствуваше, се помъчи да изрази с тази малка, напукана от тебешира ръка с избодени пръсти от бродерийните игли. А. Гуляшки, МТС, 13. Хиляди птичи гласове приветствуваха новия ден. Цуркането на гургулиците и подсвирванията на авлигите се чуваше отвсякъде, като че птиците се надпреварваха да изразят радостта си. Ем. Станев, ИК I и II, 159. Децата често чуваха да се приказва вкъщи за тяхната учителка, за нейната несрета, те не знаеха как да изразят своето съчувствие, но Дона го долавяше в тяхната особена, детска деликатност – да бъдат послушни, да работят усърдно, да я жалят и обичат. Д. Талев, И, 622. Кметът малко се навъси. Търговецът не изрази видимо някакво недоволство, ала и нему не бе по сърце тая песен. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 29. Всякому ще се е случвало да види как децата чупят, що им попадне под ръка, крещят: по този начин те изразяват, дават изход на напъна от чувства, на своето настроение. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VII, 183.
3. За лице, физиономия, поглед, очи, жест и под. – показвам, изявявам някакви чувства, мисли, душевно състояние. Лицето на този човек изразяваше силна уплаха, пръстите му трепереха като на неврастеник. Д. Ангелов, ЖС, 54. Той [Лукан] погледна Спасуна въпросително. – Какво ме гледаш? Така си е! – сприхаво произнесе работничката, понеже ѝ се стори, че погледът му изразяваше недоверие. Д. Димов, Т, 230. Хладина се чете и в погледа на малките му синкавозелени очи, които обикновено изразяват едно безразличие. Т. Влайков, Пр I, 68. Поп Лука замислено бе навел глава. Лицето му беше неподвижно и не изразяваше нищо. Елин Пелин, Съч. І, 130. – Съжалявам – каза Хилков, като гледаше девойката с очи, които изразяваха благоговейно чувство. Ив. Вазов, Съч. XII, 183. Бората се появи на вратата, помъчи се да се покаже изненадан, но несръчните му и плахи движения само изразиха неговата гузност. К. Петканов, ДЧ, 69.
4. Публично, официално съобщавам, изявявам някакво мнение, убеждение, намерение, идея и под.; заявявам. – Ние, граждани, войници, народът на България, събрани заедно, идваме да изразим нашата воля за мир. Д. Добревски, БКН, 8. Българите от Браила и Виена изпращат значителни суми и изразяват готовност да подкрепят докрай народното дело. Ив. Унджиев, ВЛ, 50.
5. Отразявам, пресъздавам чувства, убеждения, действителността в творба на изкуството от позициите на определени възгледи, идеи, отношение и др. Художникът е изразил народната мъст и озлобление в образа на селянин, който с каменни юмруци, бос, по риза търчи през труповете срещу врага. Г. Белев, КР, 14. Основните възгледи и схващания, прокарани в Славянобългарската история, намират свои застъпници, които ги поставят на по-широка основа и заедно с това се домогват да ги изразят в една по-нова и по-съответна форма. Б. Пенев, НБВ, 62.
6. За дума – имам някакво съдържание, някакъв определен смисъл; знача, означавам. Първото неудобство, което се налагаше да преодолея, беше обръщението – дали да ги назова „другари“, или просто „селяни“. Първото изразяваше по-голяма близост, но може би не всички споделяха нашите възгледи, а второто подчертаваше някакво различие, сиреч ние не сме селяни. Сл. Трънски, Н, 241. „Бог! – помисли той неволно. – Има ли бог? Вятър!“ Но тази дума, отлитнала в съзнанието му като сянка, се върна отново. Какво изразяваше тя? Л. Стоянов, Избр. съч. ІІІ, 471. По форма съюзите са неизменяеми думи, т.е. те не могат да приемат различни окончания, за да изразяват различни граматични оттенъци. Л. Андрейчин и др., БГ, 210.
7. Матем. Представям чрез формула или по друг символичен начин (цифри, букви и под.) определена математическа зависимост, количество и под. Опитите показват, че между способността на едно тяло да дава лъчиста енергия и способността му да поглъща такава съществува тясна зависимост. За да може да изразим в удобна форма тоя закон, ще въведем две нови величини, едната от които характеризира излъчването, а другата – поглъщането на лъчистата енергия. Физ. X кл, 1951, 179. Добре е да изразим зависимостта между ъгловите функции на ъгли от горния вид, защото по такъв начин ще имаме възможност да заменяме стойностите на ъглови функции на произволен ъгъл чрез такива на ъгли от първи квадрант. Тригоном. VI кл, 30. // Представям определена стойност от една мерна система в друга; преобразувам. Случва се често, че е нужно да изразим в единици от известен разред едно число, изразено с единици от друг разред; напр. да изразим в километри едно число, изразено в метри, или обратно. К. Кърджиев, А, 133. Повърхнината на едно място е 475 квадратни километри. Изразете тая повърхнина в хектари. К. Кърджиев, А, 151.
8. Остар. Показвам, служа за знак, за символ на нещо; символизирам. За политическа санкция на преврата нужно бе да се образува едно управляюще тяло, което да изразява със своя състав единодушното одобрение на страната. С. Радев, ССБ ІІ, 11. Младият момък изразяваше за тях провидението, той беше израснал високо в очите им. Ив. Вазов, Съч. ХІІІ, 155. Когато Хаджи Смион влезна у Мирончови, той завари там бай Мича Бейзадето и Миронча по роба, с шарени чехли и на главата със знаменитата си нощна качулка, която изразяваше философско-епикурейското мировъзрение на Миронча. Ив. Вазов, Съч. VIII, 19. изразявам се, изразя се страд. Всякое десетично число може да се изрази като многочлен, нареден по низходяща степен на числото 10. К. Кърджиев, А, 274. Идеите в изкуството не се изразяват отвлечено, декларативно. Н. Лилиев, Съч. ІІІ, 123–124.
ИЗРАЗЯ̀ВАМ СЕ несв.; изразя̀ се св., непрех. 1. Обикн. в съчет. с обст. поясн. Предавам със средствата на езика, с думи свои мисли, идеи, чувства и под. по някакъв начин; изказвам се. Груев беше превъзходен преподавател по българските предмети. Той се изразяваше ясно, точно, логично и малко сухо. Ив. Вазов, Съч. X, 173. Неговата начетеност правеше впечатление на всички. Той говореше правилно, изразяваше се точно и красиво. Елин Пелин, ПР, 69. – И сега съм готов да ти го кажа... Не мога да се изразявам, ще ти го кажа, както мога. Й. Йовков, ОЧ, 38. – Ух, мамо – възкликна Соня, която пъргаво слагаше вечерята, – много грубо се изрази... – Мълчи, глупачке – прекъсна я тя. X. Русев, ПЗ, 43. Да се превежда, ще рече да се изразява точно и пълно със средствата на един език това, което е вече изразено със средствата на друг. Н. Лилиев, Съч. ІІІ, 94–95. Като го гледаше как леко приказва, как високо, учено се изразява, Надка се чудеше какво да измисли, с какъв подарък да се отплати на старата, съседката, дето ѝ го намери, дето ѝ го доведе тоя умник, тоя красавец. Д. Калфов, Избр. разк., 380. // В съчет. с обст. поясн. и със същ. със знач. на някакъв език и предл. на, по. Говоря по някакъв начин на чужд език. Той [преселникът] се почувствува особено поласкан, като му казах, че се изразява много правилно на български. Г. Белев, КВА, 280. Няколко секунди матросите слушаха с учудване и недоумение онова, което им говорех. Те навярно твърде малко разбираха смисъла на моите фрази, тъй като се изразявах доста зле на френски. Стр. Кринчев, СбЗР, 385. // Във вмет. израз. Употребява се, когато нещо се пояснява, обяснява, казва с други думи, по друг начин, не както вече е казано или както обикновено се казва. Внезапно Раковски се намеси. – Уважаеми – каза той, – простете, че ще изкажа мисли, които, така да се изразя, не се схождат, не съвпадат с никое досега застъпено мнение. Ст. Дичев, ЗС I, 302. – Обикалям историческите места... – Пиете вода от самия извор, ако ми позволите тъй да се изразя – обади се Робинзон усмихнат. М. Марчевски, ТС, 58. – Вие виждате, че Гърция се намира все още под знака на вътрешнополитически събития, които, нека се изразя малко драстично, прогониха крал Отон и кралица Амалия. Ст. Дичев, ЗС I, 282–283.
2. Прен. С предл. в. Осъществявам се, реализирам се чрез нещо, имам определена външна изява; проявявам се, разкривам се. След половин година светите старци го обявиха за даровит младеж и го изпратиха в Германия на някаква специализация, но в що трябваше да се изрази тази специализация, не разбра и никога нямаше да разбере. Г. Караславов, Избр. съч. II, 340. Напредъкът се изразява не само в разнообразните артикули, а и в икономическия ефект. По-рано от дадено количество нефт се е получавало бензин. Днес от същото количество нефт може да се получи синтетичен каучук, пластмаса или изкуствени влакна за 25 – 40 пъти по-голяма стойност. Г. Белев, КР, 96. Целта ни няма да бъде да проследим развитието на творческата му деятелност, а да издирим характерните черти на таланта му, тъй както той се е изразил в цялото му дело изобщо. К. Величков, ПССъч. VIII, 23. Това презрение към мръсните гешефти ще се изрази в недоверието на българските граждани към ония, които са поддържали, правили или само са се ползували от гешефтите и кражбите. Бълг., 1902, бр. 447, 2.
ИЗРАЗЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; изразя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. и диал. Обезчестявам, изнасилвам. изразявам се, изразя се страд.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.