ИЗРАЗЯ̀ВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изразявам1 и от изразявам се. Върви. Най-неопровержимото изразяване на човека е вървежът. Бл. Димитрова, Лав., 317. В говоримия, а понякога и в книжовния език срещаме двойно изразяване на допълнението: чрез съществително име или местоимение и чрез кратката форма на съответното лично местоимение. Л. Андрейчин и др., БГ, 236. Изразяване на числени стойности.
ИЗРАЗЯ̀ВАНЕ2, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от изразявам2 и от изразявам се.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.