ИЗРАЍЛЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Еврейски; израилски. Горките синове израилеви, смутени, загубиха и оня малък дух, що имаха, и криеха се в празни ракиови бъчви. Н. Бончев, ТБ (превод), 35. Израилевият народ, понеже не слушаше обличенията на пророците, стана из род в род по-развращен. КТЕМ, 498.