ИЗРАИЛТЯ̀НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. 1. Еврейски; юдейски. Кравите, вместо да земат пътя към тяхната кошара, потеглиха към израилтянската страна. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 372.
2. Който се отнася до израилтянство. Освен господствующата вяра в България има и други вероизповедания, те са: .., израилтянско, на което главен духовен началник е главният равин в София. А „България“, 66. За разлика от върховните божества на християнската, мохамеданската, израилтянската и прочее религии, техният Униним притежава не човешки, а конски образ. Ем. Манов, ПУ, 122.