ИЗРА̀МЧВАМ, -аш, несв.; изрàмча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Свалям, снемам нещо, което е на рамото ми (дреха, торба, пушка и под.). Разгорещило се онова ми ти Попе, израмчило палтото, джаснало шапката, че като пламнал един гуляй, едно пиене, тука ли си, там стой! Чудомир, Избр. пр, 196. Дълга си пушка израмчи, / че я на дърво окачи / тънка си сабя разпаса, / че я до дърво изправи. Нар. пес., Ст. Младенов, БТР I, 939. израмчвам се, израмча се страд.
ИЗРА̀МЧВАМ СЕ, несв.; изрàмча се св., непрех. За дреха или нещо, което се носи, държи на рамо – смъквам се, свличам се. Пушката ми се израмчи. Раницата ми се израмчва – не са ми удобни ремъците ѝ.