ИЗРАНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; израня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя рани, покривам с рани част от човешко или животинско тяло; наранявам, разранявам. На много провинциални сцени и при най-примитивни условия аз лепих брада и мустаци понякога с катран, разтривах лицето си със зловредни спиртове и лакове и мазилките жестоко израняваха лицето ми. Ст. Грудев, ББ, 102–103. Тихо вървяха робините из каменливия път. Камъните израняваха краката им. Н. Шумарев, НУП [еа]. Тези твърди, неудобни обувки ми израниха краката. Δ Израних си ръцете в тези тръни. Δ Коравите ремъци бяха изранили гърба на коня.
2. Нарушавам целостта, начупвам, наранявам външната част, обвивката, кората на растение, дърво. Израних кората на брезичката. изранявам се, израня се страд. Оттогава, след като [Николина] нахранеше своето дете, даваха ѝ да кърми и други деца. Но ето че от хищното смукане зърната на гърдите ѝ се израниха до кръв и сега я боляха с остри, непоносими щракания. Г. Райчев, ЗК, 91. Внимателно трябва да се окопават фиданките, да не се израняват стеблата им.
ИЗРАНЯ̀ВАМ СЕ, несв.; израня̀ се св., непрех. За човешко или животинско тяло или за негова част – покривам се с рани; наранявам се, разранявам се. Пътят се оказва много дълъг и ние вървим вече дни наред, дни наред и дрехите и сандалите ни започват да се прокъсват, тогава тръгваме боси и краката ни се израняват. Т. Димова, М [еа]. Залежа се и гърбът му се израни. Δ Устните ми се израниха.