ЍЗРАСТ1 м. и ж. Остар. 1. Ръст, височина. „Българките са смирени. Техният израст е висок и тънък.“ С. Бобчев, ПОС (превод), 58. Аз можех да забележа, че той беше един двайсет и осем-трийсетгодишен млад човек, рус и от средна израст. Ч, 1875, бр. 4, 192. Възлезе тогаз в стаята, дето обикновено спеше слугата от заведението, когото той си прекоросваше с името „длъгньо“ поради исполинския му израст. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 4. Старият необезветвен от бурите дъб ще е усещал може би, че изникналият от семето му младок няма да го посрами с израста си. Π. Π. Славейков, Събр. съч. I, 6.
2. Прен. Усъвършенстване; растеж, израстване. Не един път вече аз обръщам внимание на нашите поети върху художествената немска песен и кое е причина за нейния могъщ израст и развитие. Π. Π. Славейков, Събр. съч. V, 5.
ЍЗРАСТ2, -ттà, ж. Диал. Израстък, издънка. На всяка стъпка ти се представят живописни групи, в които играта на светлината и на сянката пленява очите. Тука групата е само от съсипни, камъне порутени, боядисани от времето, обраснали с трева, разцепени от буйни израсти бурен. К. Величков, ПССъч. III, 58–59.