ЍЗРАСТЕН, -стна, -стно, мн. -стни, прил. Остар. и диал. За човек – който е израснал, пораснал, който е висок на ръст. – Оно, истина, младо е, ама е израстно, проточило се е като върлина! М. Георгиев, Избр. разк., 58. – Най-подир стигна Кортес на острова Сант Доминго. Израстен, здрав, весел, приветлив към секиго. П. Кисимов, ОА II (превод), 16. До него тросна се Долномахленски Търне / со своята левент отхранена снага, / притиснал израстний юначен колага. Π. Π. Славейков, Събр. съч. III, 245.