ИЗРА̀СТНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); израстà, -ѐш, мин. св. изрàстох и изрàсна, -еш, мин. св. -ах св., непрех. Израствам. Паунът си хвръля перата, но му израстнуват нови. Д. Манчев, БЕ I, 87–88.


Източник: Речник на българския език (онлайн)