ИЗРА̀СТЪК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Младо стъбло или клонче, покарало от корен, дънер, стъбло на по-голямо дърво, храст; издънка. Интересно явление се наблюдава у някои дървета след отсичане на дънера. При брезата, клена, върбата на останалия дънер се развиват така наречените „спящи пъпки“. Развиващите се от тях клонки образуват дънерни израстъци. Бтн V и VI кл (превод), 52. Особен вид растителност са мангровите гори. Стъблата на някои от тях са подсилени от многобройни въздушни корени. У други корените развиват израстъци, които растат нагоре и пробиват тинята. К, 1963, кн. 2, 5.
2. Външен орган на животно, обикн. разположен на главата (мустачки, пипала и под.), който има различно предназначение. Затова над главата си тя [анакондата] има израстък като нос, който се подава над водата и ѝ позволява да диша, докато останалата част на тялото ѝ се намира във водата. К, 1963, кн. 3, 31. На малките мъжки сърнета за първи път рогата започват да се появяват още на четири месеца след раждането. Тогава на мястото, дето ще се образуват израстъците за рогата, челната кост започва да се издува. X. Петков, СП, 45. С дългата си извита шия и с големия си израстък на челото първите от тях [китайската порода гъски] твърде много наподобяват лебед, но са по-дребни. Ст. Дончев, ПНД, 16.
3. Ненормално болестно образувание, външно или вътрешно нарастване на тъкан в тялото на човек или животно, или на някоя част от растение. Израстък на раменната кост. Туморни израстъци в растенията.