ИЗРА̀СТЪЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от израстък. Вторият му белег бе опашката... То всъщност бе едно израстъче, голо и късичко, като нокъта на палец, толкоз голямо. Г. Манов, КД, 32. Устната на околоцветника има две израстъчета, които се разширяват навън и се стесняват навътре. Ст. Драганов, ФБР, 10.