ИЗРЀБЧВАМ, -аш, несв.; изрѐбча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Изребрям. Ка дигне виларът и ка га изребчил йеднуш от главу до опаш. Т. Панчев, РБЯд, 146. изребчвам се, изребча се страд.
ИЗРЀБЧВАМ СЕ несв.; изрѐбча се св., непрех. 1. Диал. Изребрям се.
2. Прен. Разг. Заставам предизвикателно, готов да се нахвърля срещу някого или нещо. Като не знаеше какво повече да измисли, веднъж Гошето, както скачаше като бесен, разкопча опърпания панталон и най-нахално се изребчи срещу тях. Жените само се понамръщиха и се изплюха презрително. П. Вежинов, Избр. пр II, 279.
3. Прен. Разг. Казвам нещо сърдито, троснато, обикн. неуместно, за да се противопоставя на някого или нещо.