ИЗРЕВА̀ВАМ, -аш, несв.; изревà, -ѐш, мин. св. -àх, св., непрех. 1. За животно – изведнъж издавам рев. От дълбочината на един двор изрева магаре, после лавна куче... и пак тишина. М. Грубешлиева, ПИУ, 241. Мечката изрева от болки и от ярост – соколът успя да я клъвне по едното ухо. Ст. Загорчинов, ДП, 118. Магарицата, вързана ο близкия плет, изрева. Н. Попфилипов, РЛ, 148. Ламята жаловито изревала и се строполила на брега. Там издъхнала. А. Каралийчев, ТР, 129. Тогази лъвът изревава / и страшна заповед издава: / да уловят вълкът, / в окови да го оковат... Π. Ρ. Славейков, Избр. пр I, 145.
2. Надавам плач, заплаквам изведнъж и за кратко много силно; реввам, изплаквам. Тя бе сърцата жена, но в този момент е скосена от вълнение и страх, помисли си Въкрил. И такава остра болка сряза душата му, че му идеше да изреве от безсилие и мъка. Г. Караславов, ОХ IV, 501. Гинка извика; селянката изплака. Старата изрева колкото ѝ глас държеше. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 17. Детето тичаше и кряскаше радостно като подгонено гъше. Но една захвърлена лопата се заплете в краката му, то разпери напред ръце, пльосна по корем и изрева. Г. Караславов, Тат., 78. После тие думи Неновица седнала на прага, вовряла пърстете си между косата и изревала така диво, щото и врабчетата на крушата оставиле своите игри и захванале да слушат с внимание. Л. Каравелов, Съч. VII, 38. Изрева мъжко детенце. / Тя се на одър качила / детето да си придои. Нар. пес., СбВСтТ, 419.
3. Прех. Казвам, изричам изведнъж много силно нещо, като плача. Погребението свърши. Тошка вървеше малко настрана, сгърчена от плач. „Как ще живея сама? Кой ще прегърне мъничката ми рожбичка, кой ще я целуне, кой ще ѝ прави колички и орала? Петенце!“ – изреваваше тя гласно. Г. Караславов, Тат., 5–9. –Защо плачеш бе!... – То не е твоя работа! – И след като помълчава малко, той навежда изкривено лице към Филката и почти изревава: – Не мога без нея, разбираш ли? Д. Немиров, Д № 9, 123. – Чергите ми прибра. Децата ми голи остави! – изревава женски глас. РД, 1950, бр. 215, 2.
4. За човек – надавам, издавам силен вой, вик, обикн. от болка, ужас, гняв и под., извиквам много силно. Калмука погледна Василка, видя я, че плаче, па като изрева, като дигна брадвата и хрясна едного. Й. Йовков, ΒΑΧ, 107. Кадията изрева не толкова от болка, колкото от страх. Ив. Гайдаров, ДЧ, 92. И Момчил само можа да обърне камъка. И се дръпна. Тогава го сграби Горан и като изрева, можа да го вдигне, ала го изтърва и земята се разтърси. А. Дончев, ВР, 180. Ужасни болки! Изревах и се опитах да го ритна, но здравите му колене само ме стиснаха още по-силно. Г. Белев, ПЕМ, 37. Крумов неочаквано приклекна и с всичка сила дръпна ръката. Ефрейторът изрева. Д. Кисьов, Щ, 66. Камък изфуча и го удари в гърдите. Той изрева като ранен бик. Ив. Мартинов, ПМ, 104. Както си пасял стадото, налетели отгоре му турци. Тогава той измъкнал пищова си. Само чул как един турчин изревал като добиче. Ив. Гайдаров, ДЧ, 16. Вълко не понесе мислите си, изрева като ранен добитък и заблъска главата си в стената. К. Петканов, П, 101. Измаменият херой изревал като заклан. Л. Каравелов, Съч. VII, 15.
5. Прех. Неодобр. Казвам, изричам нещо, обикн. неприятно, с много висок, силен глас; изкрещявам. – Никой да не си дава оръжието! – изревава нашият комита. Н. Хайтов, ШГ, 126. – А! – изрева първият планинец. – Твойта мама... Предател! П. Здравков, НД, 222. – Ей, къде? – изревава на вратата някакъв едър мъжага с формена фуражка и върбова пръчка в ръка. П. Незнакомов, АБМ, 20. Сутрин бащата се спирал със смръщени вежди на входа и преди да каже „довиждане“, изревавал на сина си: „Забранявам ти след училище да играеш на улицата!“. Я. Антов, Ст, 1963, бр. 903, 2.
6. Прен. За свирка или друго сигнално звуково устройство, обикн. на превозно средство – издавам изведнъж силен, пронизителен звук. Пътническият кораб все повече се приближаваше, изрева сирената му. Сп. Кралевски, ВО, 24. Тръбата изревава уморено, дръпват моста и параходът заплува отново надолу, срещу слънцето. К. Константинов, НЗХ, 75–76.
7. Прен. За машина, мотор, двигател, механизъм, превозно средство и под. – изведнъж издавам силен, пронизителен звук, шум, обикн. при включване или потегляне. Малко след това се видяха пет самолета, които се гмурнаха по двойки, изреваха силно и извиха ниско над самите покриви на фабричните сгради. П. Славински, ПЩ, 175. Камионът изрева и потегли. Ст. Стратиев, СбХС, 284. Параходът изрева и зе да се обръща. Т. Влайков, Съч. II, 54.