ИЗРЀДВАМ, -аш, несв.; изрѐдя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Изреждам. Той [човекът] си следваше да ходи от кола на кола и с жален поглед към своите братия селени, да изредва синките. Ил. Блъсков, ИС, 44–45. изредвам се, изредя се страд.
