ИЗРЀЖДАМ, -аш, несв.; изредя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Последователно, в определен ред, правя, извършвам нещо, което засяга мнозина, много неща или всички, всичко. – Ха да ти е честито! – поздрави ме баба. – Със здраве да го носиш! Аз целунах жилестата ѝ ръка, сетне изредих да целувам всички у дома. Кр. Григоров, ОНУ, 8. Райка влезе, зе от полицата юзеничето и малката чашка, па като зафана от дяда си най-напред, чашка по чашка, изреди ги по три пъти. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 129. Кесиджият с двамата арнаути се явиха като царски хора – пазили уж моста, пък то тършували хората и изредили да бият болерци. А. Страшимиров, БД, 61. Той гледаше тъпо недоумяващ с пияните си, кръвясали очи ту един, ту друг. И все така тъпо ни изреди няколко пъти. П. Михайлов, ПЗ, 70. – Братя! – каза той [Левски] жарко и изреди с поглед брадясалите четници. Ст. Дичев, ЗС I, 498. Петър изреди сички [болни] да гледа, без да попита някого. Ил. Блъсков, ИС, 48.
2. Посещавам, обхождам последователно едно след друго много места, отивам на много места или на всички. Водиха ни от църква в църква и като ги изредихме – буф в реката Йордан. Г. Белев, ПЕМ, 31. Жената на Борис пък, щом изпукаха и последния чувал, тръгваше да дири паница брашно в заем. Изредеше ли къщите, опираше и до Раздолеца. Кр. Григоров, Н, 126. – И-и, ами аз що свят съм изръшнал! Туй Браила, Букурещ, Галац – всички съм ги изредил. Ал. Константинов, БГ, 6. След това започва яденето, приказките, шегите. Най-сетне гостите стават и тръгват да изреждат другите къщи. Ив. Хаджийски, БДНН I, 41. // Отивам от един на друг при всички или мнозина, обикн. с някаква цел. Той изреди всички пътници в купенцето – някои разпитваше по-нашироко – къде отиват, по каква работа. Г. Караславов, Избр. съч. II, 57. Като на сън, той отиде при първия вол, с разтреперана ръка попипа въжето. Като изреди два-три вола, чичо Митуш се спря – умори се и се разтрепера, повече не можеше. Й. Йовков, АМГ, 155–156. Самолетът обикновено се обслужва от въздушна домакиня, единствената жена от персонала. Отначало ние се почувствувахме като гости в някое патриархално семейство. Въздушната домакиня изреждаше всички пътници и на всекиго поотделно поднасяше бонбони. Г. Белев, КВА, 38–39.
3. Разш. За някакъв предмет – преминавам от ръцете на един в ръцете на друг, на всички или мнозина. Павурчето изреди дружината. Ив. Вазов, Съч. XXII, 206. Плоската изреди и останалите. – Наздраве! Ив. Вазов, Съч. XIV, 52. И паницата изреждаше всичкия народ. Ив. Вазов, Съч. XXII, 9.
4. Разг. За болест, обикн. заразна – заразявам един след друг мнозина или всички. Така и Радка дедова Ценова! Пощò изреди морилката у къщата им, а оно остана на, таковка – една мръвка месо! М. Георгиев, Избр. разк., 49. Грипът изреди всички у дома.
5. Казвам, съобщавам едно след друго много или всички неща, обикн. имена, факти и др.; изброявам. Дядо Пейо високо разправяше откога нивата е на Сеново, изреждаше имената на свидетелите, които били още живи и кой какво щял да каже. Й. Йовков, ЧКГ, 129. Когато след това Гана му разказа за всички тези разправии и му изреди клетвите на майка си, Пинтата нито се разсърди, нито се учуди. Г. Караславов, ОХ II, 19. Словоохотливостта му се беше разпалила, той искаше да изреди и други свои заслуги, но Мидхат видя това и нетърпеливо хвърли поглед към стенния часовник в дъното на салона. Ст. Дичев, ЗС II, 113. Като изрежда имената на най-известните си ученици, Й. Груев съобщава, че имал за ученици и „няколко калугерчета“. Ив. Унджиев, ВЛ, 61. Митрополит Климент Браницки стана, изреди европейските принцове, които биха могли да бъдат кандидати за българския престол. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 178.
6. Прен. В съчет. със същ. памет, ум и под. и с предл. в. Премислям нещо (думи, случки и под.) в определен ред; припомням си. Игнатий изреди в ума си още един път всичко, което трябваше да каже. Ст. Дичев, ЗС I, 103. В ума си той изреждаше всички тежки думи, които се тъкмеше да ѝ наприказва. Г. Караславов, Тат., 104. Гроздан започна да изрежда в паметта си всичко, което се беше случило с него от две години насам. Й. Йовков, Ж 1945, 196. изреждам се, изредя се страд. Не едно, не две имена можеха да се изредят на хората из рода на дядо Слави, Рачо Самсара и Кръстан касапина. Й. Йовков, ПК, 35. По тоя начин се изредиха всичките песни, означени в програмата. Ив. Вазов, Съч. XI, 66. Аз четях некролозите – задушевни епитафи, в които се изреждаха дългогодишни усилия, изреждаха се подвизите на един голям труд, на една голяма любов. Й. Йовков, Разк. III, 94.
ИЗРЀЖДАМ СЕ несв.; изредя̀ се св., непрех. 1. Само мн. и 3 л. ед. Обикн. със следв. изр. със съюза да. Извършваме последователно, един след друг действието, посочено от глагола в подчиненото изречение. Мнозина, особено измежду мъжете, се изредиха да погледнат в кладенеца. Й. Йовков, ЖС, 176. Директорът, учителите – всички се изредиха да го поздравяват, да му стискат ръка. А. Гуляшки, Л, 63. Мама се усмихна и пак всички се изредихме да ѝ целунем ръка. В. Бончева, АП, 110. Никой не можа да накара Конда да пие от кочата билка. След като се изредиха всички да го молят да пие, най-после при него седна Апостоловица. Д. Немиров, Б, 186. Еснафите и учениците изредиха ся да честитят на младоженците. ЦВ, 1859, бр. 421, 1.
2. Само мн. и 3 л. ед. Следваме един след друг мнозина или всички, като правим нещо, извършваме някакво действие. Зашумяха жените, разстъпиха се, започнаха да се кръстят бързо, да се покланят и да се тълпят пред камъка. – По-полека... една по една! – викаше високо и сърдито пазачът. – Ето, аз нали ви думах!... Така няма да се изредите бързо. Г. Караславов, С, 126. Всеки имаше право да изстреля по два патрона, след като се изредяха всички, щяха да повторят още с по един изстрел. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 352. – Когато се умори първият връзвач, сменя го онзи, който е правил въжета, и тъй се изреждат всички. И. Петров, НЛ, 249. Милко пое чашата и отпи няколко глътки. – Ух, че студена! – потрепера той. – Ледена! След него се изредиха и останалите и скоро началото на колоната пое нататък по пътечката. П. Проданов, С, 127.
3. Разг. Само мн. За период от време (ден, месец, година) и под. – отминаваме, преминаваме един след друг според някакъв установен ред. Скоро след като се изредиха всички големи и малки празници около Божик и Водици, през първите дни на февруари Божана Бенкова пак легна болна. Д. Талев, ЖС, 362. Дните един след друг се изредиха и пак излезе копан. Ил. Волен, ДД, 76.
4. Прен. Само мн. С предл. в, пред и в съчет. със същ. очи, ум и под. Минаваме един след друг пред погледа или през съзнанието на някого. Аз поисках да узная впечатлението му от дивните красоти, които от четири часа се изреждаха пред очите ни. Ив. Вазов, Съч. XVII, 37. Пред очите ни се изреждат един от други по-красивите павилиони на Австрия, Германия, Англия, Франция, Белгия, Русия. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 41. Пред неговите очи светкавично бързо се изреждаха една след друга картините на неговата усилена борба. Т. Влайков, Съч. III, 308. Безбройни мисли за организацията на комитетите се изреждаха в ума му, докато най-сетне умората го надвиеше и той заспеше неспокойно. Ст. Дичев, ЗС II, 482.