ЍЗРЕЗ м. 1. Част от нещо, която е изрязана; изрезка. На кората на всяко дърво прави нов тънък изрез върху стария и закачва канче. С внимание разглеждаме изрезите. Те се правят в диагонал и са дълги почти колкото половината от обиколката на дървото. В. Атанасова, ДБ, 27. // Част на дреха – обикн. ръкавна извивка, деколте и др., която се получава чрез изрязване; извивка. – Изнудил я – заключи Манол. Той зажумя и сложи ръце в изрезите на жилетката. Ем. Станев, ИК III, 65. Мъжете – плосконоси, с полегати чела – едри мъже, стегнати в черно, с бели изрези на жилетките. К. Константинов, ПЗ, 162. Деколтето на простата ѝ басмена рокля, с неприлично голям изрез, откриваше ослепително бялата, твърда плът на високите ѝ гърди. Ем. Станев, ИК III и IV, 288.
2. Мат. Обикн. в съчет.: Кръгов изрез. Част от кръг, ограничена от два радиуса и дъга от окръжността на кръга, свързваща краищата им; сектор. Учениците изобразили различните площи, изразени с проценти, с кръгови изрези (кръгови сектори). За тази цел те си послужили с така наречения процентен транспортир. Аритм. VI кл, 99.
3. Прен. Индив. Очертание. Пред мене пак се откри във всичката си омайност чудната панорама на зеленото поле, на Витоша, с благородния и мощен изрез в кръгозора. Ив. Вазов, Съч. XI, 78. Куп по-малки рътове в разни красиви форми и изрези се лепят до плещите на тия големи гребени. Ив. Вазов, Съч. XVI, 18.