ИЗРЀЗКА ж. 1. Обикн. мн. Парче от някакъв материал (дърво, ламарина, тъкан, хартия и под.), което остава като отпадък при изрязване или произвеждане на нещо. Леярната беше обкована отпред и встрани с дъски, борови изрезки, капаци. В. Ченков, ЗХ, 75. В зимника имаше цял лабиринт от помещения, изпълнени със сгурия, пещи и казани, ръждиви тенекии и бали хартиени изрезки. П. Славински, ПЩ, 251. Под стръковете имаше какви ли не дребни и едри боклуци, изрезки от ръждиво тенеке, парцали от басма и шаяк... Т. Харманджиев, КЕД, 31. Превил се на две, той усърдно разместваше един куп влажни дървени изрезки и разчистваше мястото пред вратата на пещта. Кр. Велков, СБ, 46.
2. Част от вестник, списание и под., която е изрязана поради проявен интерес към съобщението, снимката и под., напечатани върху нея. Взех изрезката. Отгоре се мъдреше претенциозно и наперено заглавие. С. Северняк, ВСД, 120. Той извади една изрезка от вестник с разписанието на влаковете и видя, че е пропуснал дневните влакове. Ем. Станев, ИК I и II, 155. На една от опушените стени бяха забодени с кабарчета три изрезки с портретите на киноартистки. Сп. Кралевски, ВО, 54. Иванов приготви писмата, адресира ги, като мислеше до кои още лица и места трябва да се изпратят изрезки от вестника. Ст. Марков, ДБ, 299. Стените бяха налепени с изрезки от вестници и списания, представляващи всевъзможни видове самолети и автомобили. П. Проданов, С, 6.
3. Място на дреха, където платът е изрязан за ръкав или деколте; извивка. Той гледаше дълбоката изрезка на деколтето ѝ, без да се стеснява от съпруга. М. Грубешлиева, ПП, 55.