ИЗРЀКВАМ, -аш, несв., прех. Остар. и диал. Изричам. Тогаз никой еще не угаждал, че ще бъде той велик оратор, толкоз повече, че той имал слаби гърди, заеквал са и нечисто изреквал буквата р. Η. Михайловски и др., ОИ (превод), 231–232. Главното предложение изреква мисъл, независима от друго предложение. Ив. Момчилов, ПСЕ, 130. изреквам се страд. Взаимните отношения на отделните думи изрекват ся с падежите и предлозите. Ив. Момчилов, ПСЕ, 131–132. – Чуваш ли, проклетниче, какъв съд ти ся изреква. П. Тодоров, МГ (превод), 45.
ИЗРЀКВАМ СЕ несв., непрех. Остар. и диал. Изказвам се. Колкото по-добре познаваме ясността на израженията и свойството на думите, усвояваме си сръчността, за да ся изрекваме разновидно. У, 1871, бр. 23, 381.