ИЗРЀКВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от изреквам и от изреквам се; изричане. А напокон той [славянският език] ся разделил на значителен брой езици, от които някои според изрекването и развиването си един към другий стоят по-близо, а някои по-надалеч. У, 1871, бр. 23, 379.