ИЗРЀСВАМ, -аш, несв.; изрѐша, -иш, мин. св. -их и изрѐсах, св., прех. 1. Реша нещо (коса, козина и под.), колкото е необходимо или напълно, докрай; изрешвам. Бари пристигна при нас заедно с едно писмо към бъдещите му собственици! В него се говореше от първо лице: Здравейте, аз съм вашето куче. Моля Ви, хранете ме добре, грижете се за здравето ми, водете ме на разходки, изресвайте ми козината. Г. Данаилов, КОС [еа]. Изресах си косите. Δ Изресах козината на кучето.
2. Сресвам мнозина, всички или някого, нещо напълно, изцяло. Конете покорно му сторили път да мине между тях. Конярчето им дало зоб, нахранило ги хубаво, изресало ги, изгладило им гърбовете. Нар. прик., Л. Йорданова, БНПЗ [еа]. Всяка сутрин санитарката изресва тези болни жени, които не могат да се обслужват сами.
3. С ресане изкарвам, изчиствам нещо; изчесвам. изресвам се, изреша се I. Страд. от изресвам. ΙІ. Възвр. от изресвам във 2 знач.