ИЗРЀЧЕН, -а, -о, мн. -и. 1. Прич. мин. страд. от изрека като прил. За дума, мисъл, съобщение и под. – който е произнесен, изговорен, казан. Тати говори дълго на тая тема, надвесен над обувката, като с всяка изречена мисъл движенията му ставаха по-нервни и по-чевръсти. Ст. Чилингиров, ХНН, 43. Ни една изречена реч за правото и истината не ечи без сила. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 5.
2. Остар. Индив. Изричен. За Наума истина е, че нямаме никакви ясни и изречени свидетелства да е бил и списател. X. Йоанович, Ц (превод), 28.